Ползване на платен годишен отпуск от работник, който постъпва на работа за първи път

Въпрос:

Съгласно Кодекса на труда, работник постъпващ на работа за първи път може да ползва годишния си платен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Ако работникът желае да ползва платения отпуск преди достигане на този стаж и ако работодателят е съгласен, може ли да се ползва платеният отпуск без да се нарушава трудовото законодателство?

Отговор:

Правните норми се класифицират според интереса на императивни и диспозитивни гражданско правни норми.

Императивните правни норми засягат общонационални интереси. Правните субекти са длъжни да ги спазват, като неспазването им води до нищожност на правните действия. Не се допускат никакви отклонения от тях.

Диспозитивните правни норми са също задължителни правила за поведение. Правните субекти обаче могат да се отклонят от предписанието, съдържащо се в тях. Диспозитивен характер имат онези правни норми, които уреждат правни последици на отделни правни субекти, а не обществени интереси. Тъй като правните субекти могат сами да преценят кои правни последици са в техен интерес, законодателят им е предоставил тази възможност.

Нека разгледаме какво гласи разпоредбата на чл.155, ал.2 от Кодекса на труда:

Чл. 155.

...

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

Както се вижда, в текста съществува думичката „може“. Това означава, че е дадена възможност за избор дали работникът да ползва платения си годишен отпуск преди или след достигане на 8 месеца трудов стаж. Работникът желае да ползва отпуска преди достигане на този стаж. Ако работодателят обаче не е съгласен с това, той може да откаже, позовавайки се на посочената разпоредба. Но ако няма нищо против може да се съгласи, като при това не се нарушава трудовото законодателство.